Форбс: Инициативата „Един пояс, един път“ е обречена на успех

Изглежда, че инициативата „Един пояс, един път“ обхваща всичко, което засяга Китай, и в същото време, нищо. Това обаче не означава, че този проект е димна завеса, за отклоняването на вниманието.

Той наистина се осъществява на практика в заседателните зали, правителствените кабинети, в държавните предприятия по цял свят, в най-важните от гледна точка на логистичната стратегия места, а също така в особените икономически зони, създавани в десетки страни по света. Този проект ще се реализира, независимо от мнението на американския министър на отбраната, че „Един пояс, един път“ е нищо повече от един натруфен опит за диктуване на своите условия.

Контрол върху мрежите с инфраструктура

Пристанища, автомобилни и железопътни пътища, а също така логистични зони не са чак толкова привлекателни, но те са кръвоносната система на нашия свят. Това са артериите, по които от една точка до друга се транспортират стоки и хора. И първият етап от реализирането на инициативата „Един пояс, един път“ се състои в това да заяви своите претенции в тази област.

През последните пет години китайските компании започнаха да стопанисват 77 морски терминала в десетки страни по света. Те строят високоскоростни железопътни коридори по цяла Югоизточна Азия и могат да започнат тяхното строителство дори в Европа и Русия. Те финансират изграждането на шосета в Пакистан, строителството на мостове в Бангладеш, изграждането на електростанции в толкова много държави, че е невъзможно да бъдат изброени в тази статия. Те издигат нови градове и свободни икономически зони в Шри Ланка, Оман, Бирма, Малайзия и Абу Даби, строят множество петролопроводи и газопроводи в Централна Азия, Русия и Югоизточна Азия. Те са построили мрежа от преки железопътни транспортни съобщения от 35 линии, които съединяват индустриалните центрове на западен и централен Китай с европейските градове.

Създавайки цялата тази инфраструктура, Китай демонстрира своето огромно превъзходство над чуждестранните компании и държави при получаването на договори. Неговата стратегия е проста. Китай плаща повече. Но ние трябва да помним, че икономическите принципи не „Един пояс, един път“ ще изиграят своята роля не днес, а след 10, 20 или 50 години. Напълно очевидно е, че Китай инвестира средства в бъдещето, когато всички пътища ще минават през Пекин. И едва тогава ще може да се говори за печалби и загуби.

Развитие на нематериалната инфраструктура

Създавайки и развивайки материалната инфраструктура, Китай установява и укрепва дългосрочните политически отношения, които са в основана на инициативата „Един пояс, един път“. Най-големи успехи тази инициатива постига в създаването на така наречената нематериална инфраструктура, която съществува в сферата на политиката. Става дума за междуправителствените споразумения, търговските сделки, митническите съюзи и оказването на помощ.

Откакто в Китай започна епохата на Си Цзинпин, тази страна редовно сключва търговски договори с много страни по света, отделяйки особено внимание на тези държави, които се намират покрай концептуалния маршрут на „Един пояс, един път“. Официално Китай в момента работи върху 19 договора за свободна търговия, като 14 от тях вече са осъществяват на практика.

Си Цзинпин и неговото обкръжение дейно сключват митнически споразумения по цяла Евразия. Китай е подписал сделки с Тайван, Финландия, знаково споразумение с ЕС, а също така проект на споразумение с Великобритания. През миналата година Пекин се присъедини към Митническата конвенция за международен превоз на товари, в която участват над 70 държави. Това му позволи да ускори митническите процедури и по-ефективно да транспортира товари.

Успоредно с търговските договори и митническите споразумения Китай активно се включва в играта по оказването на помощ на други страни. Изследователската група по проблемите на международната помощ от Колежа Вилхелм и Мария е изготвила обширен анализ по тази тема и е направила следните изводи:

Изследването на групата AidData показва, че в света се е появил финансов гигант, отправящ предизвикателство дори на най-големите страни-донори. В периода от 2000 до 2014 г. Китай официално е предоставил финансиране на различни страни по света на стойност 354,4 милиарда долара. Това е много близко до този обем, който за същия период са отделили САЩ – 394,6 милиарда долара. В някои страни тези две държави изглеждат като конкуренти и Китай понякога посяга към американското лидерство, превръщайки се във водещ донор.

Тези изследователи са установили, че китайската практика на оказване на помощ не носи мошенически и неуправляем характер, както мнозина говорят за нея. Те обаче са открили една любопитна особеност, състояща се в това, че африканските държави, подкрепящи КНР в Организацията на обединените нации, получават награда под формата на съществено увеличаване на помощта.

Когато има пари

В началото на годината враговете на Китай имаха възможността да се повеселят, когато се появи съобщението за съкращаването на валутните резерви на тази страна. Някои твърдяха, че Пекин е загубил над 1 трилион долара. Но по-скоро това е бил един малък неуспех, защото китайските резерви се увеличаваха шест месеца подред и днес достигат 3 трилиона долара, което е нещо съвсем обичайно за Китай. Този въпрос може да се разгледа и от друг ъгъл: Китай ежемесечно печели по 40-60 милиарда долара само от дисбаланса между вноса и износа и дори изглеждащите екстравагантни разходи за „Един пояс, един път“ не оказват съществено влияние върху крайните показатели на КНР. По същество Пекин финансира своите междуконтинентални проекти за грошове и колелата на тази инициатива няма да ръждясат още много дълго време.

Преодолявайки геополитическите разломи

Китай включва всичко по пътя си, преодолявайки геополитическите бариери и сприятелявайки се с държавите от двете страни на установените линии на конфликта. Китай обяви, че старата външна политика според принципа „който не е с нас, той е против нас“ е „остаряло геополитическо маневриране“. Той подчерта, че възнамерява „да формира партньорство посредством диалог, където няма място за конфронтация и където вместо съюзи ще съществува дружба“. Това са думите на Си Цзинпин. Китай успоредно развива отношение с Израел и Иран, с Азербайджан и Армения, с Русия и Украйна, с Пакистан и Индия /да се надяваме/, със Северна Корея и САЩ. При това той пресича всички граници и преодолява всякакви прегради.

Предимствата на тази политика са ясни. Теоретично, колкото повече държави са на масата на преговорите, толкова повече сделки и споразумения, повече геополитическо влияние и тежест, и по-малко бариери на пътя на търговията.

Силата на двустранните отношения

Може да се каже, че инициативата „Един пояс, един път“ е серия не свързани помежду си, но въпреки това имащи отношение една към друга търговско-икономически и финансови сделки, които Китай сключва или с отделни страни, или с групи страни, или с политически блокове в Азия, Европа и Африка. В тези сделки няма обща подредена структура, няма протоколи за членство, няма морализаторски нравоучения, няма предварително установени стандарти, които участниците в инициативата трябва да спазват в унисон. Всяка страна или блок води преговорите, изхождайки от собствените си интереси, а сделката може да се структурира в съответствие с едни или други параметри. Когато нещо не върви както трябва, Китай може да води преговорите с участника в конфликта директно, без да създава ситуация, когато в опасност се оказва цялата многостранна система.

Изглежда, че Китай е осъзнал, че не всички страни са еднакви, не всички системи на държавно управление работят еднакво, не всички култури могат да бъдат поставени под един знаменател, установявайки строги стандарти и правила. Тази стратегия дава предимства на Китай над партньорите му, защото те, оказвайки се без подкрепата на съюз от страни, излизат на ринга срещу много по-силен, стремителен и икономически устойчив съперник.

На кратко казано „Един пояс, един път“ е построен по такъв начин, че работи на практика. /БГНЕС

------------

Уейд Шепард, „Форбс“.