В селото на Зоран Заев и Борис Трайковски хората живеят слънчево и в разбирателство

Първото нещо, което прави впечатление след като пресечеш бълагро-македонската граница при ГКПП Златарево-Ново Село, са китните македонски села, кипящи от живот с множеството си богати къщи, на които биха завидели и в най-скъпите софийски квартали, предаде специалният пратеник на БГНЕС Георги Пашкулев.

По пътя за Струмица се редуват много такива селца, а между тях земеделската земя е обработена до сантиметър и засята с най-различни плодове и зеленчуци. На някои места даже не разбираш, кога излизаш от едно село и влизаш в друго.

Едно от тези селца е и Муртино, където живеят малко над 2000 души – православни и протестанти методисти. Двете религиозни общности съжителстват в мир и дори сключват бракове помежду си.

В центъра на Муртино има две църкви – православна и протестантска. Православната „Свети Георги“ е съградена през 1870 г. и е със запазени стенописи и олтар от миналия век. В нея служи младият отец Михаил, благодарение на който селото има активен духовен живот.

Село Муртино е дало на Република Македония двама държавници. Това са президентът Борис Трайковски и министър-председателят Зоран Заев.

„Борис Трайковски беше добър и кротък човек“, спомня си Васил за загиналия при самолетна катастрофа държавен глава. За Заев споделя, че има роднини в селото и си идва, най-вече когато предстоят избори.

В момента жителите на Муртино се занимават с приготвянето на айвар, който напомня на нашата лютеница. „Септември и октомври са най-хубавото време за приготвянето на най-добрия айвар“, каза Васко и добави, че и в България вече може да се купи от техния деликатес. „Но по-голямата част от нашата продукция отива за Западна Европа и Австралия“, хвали се той.

Разговорът ни върви леко, а през това време около нас животът в селото не е замрял, непрекъснато по шосето минават трактори и друга селскостопанска техника, която за наше учудване е по-често срещана от леките коли. „Нашето село е земеделско. Произвеждаме зеленчуци – чушки, зеле и др. Но цените, на които ни ги изкупуват през последните години, са ниски. По тази причина младите заминават за Австрия, Италия и Швейцария. Става дума за хората около 28-годишна възраст“, оплака се Васко.

На площада пред църквата можеш да видиш както възрастни жени, така и много деца, които си играят на гоненица. „Има много млади хора. Много от тях се трудят на полето, но цените на продукцията са ниски. Парите стигат за среден живот, но не и за нормален“, отбеляза нашият събеседник.

Продължаваме нашата обиколка в селцето и срещаме Панчо, който е пенсионер. Преди това е работил като шофьор и в продължение на 10 години е кръстосвал пътищата на България и Македония.

„Работих като шофьор до 2000 г. и постоянно пътувах за България. Возех стоки от Охрид до Плевен, Бургас и Пловдив. Никога не съм имал проблеми, но нямаме никаква магистрала“, споделя той.

Панчо също е недоволен от икономическото състояние, което се е влошило през последните няколко години заради по-ниските изкупни цени на селскостопанската продукция. „Най-големият ни проблем са ниските цени... Хората са изморени от това“, каза той и добави, че в България техните зеленчуци се продават по-скъпо. „Ако у нас струват 20 стотинки, при вас са лев и нагоре“, пояснява той.

Панчо не е доволен, защото инфраструктурата в селото е остаряла, нищо не е пипано за последните 20-30 години. Питаме го дали е виждал премиера. „Откакто стана премиер Зоран Заев не е идвал тук, но се надяваме на промени към по-добро“, споделя той. Разделяме се приятелски и продължаваме пътя си към Струмица, която ни посреща със слънце и характерен за средиземноморието начин на живот. /БГНЕС