Кавказ е ахилесовата пета на Русия

Преди няколко дни министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви, че „контратерористичната“ операция в Сирия върви към приключване. Съдейки по всичко, на сирийския фронт ще има преход от активни бойни действия към политическо урегулиране. Но Русия осъзнава, че успоредно със затихването на сирийския фронт ще се нажежи положението на други фронтове. Ако разбираме WW 3.0 (Тетата световна война) като хибридна война – а че това е така казват много експерти – също така трябва да кажем, че хибридните войни имат различни измерения – от киберфронтове до политически фронтове. При това Северен Кавказ е фронт, на който Русия е слаба и който се намира не чак толкова далече, колкото Сирия. Тук продължават горещи конфликти и политически разпри. Макар Русия да сведе до минимум горещите сблъсъци, изпращайки в Сирия причиняващите главоболие „радикални“ елементи, проблемите на този регион не бяха решени.

Макар че народите, живеещи в Северен Кавказ, в определени времена да са били добри войници за руснаците, те никога не са се бояли да използват военното си майсторство срещу самите руснаци. Тази ситуация се запазва в продължение на три века: Кавказ продължава да бъде „ахилесовата пета“ на Русия. Москва, която реши проблема с Чечня, която през 90-те години на миналия век обяви независимост, по никакъв начин не може да реши проблема с Дагестан, който не иска независимост. Няма по-малка територия в света, където да живеят толкова различни народи, и днес Дагестан представлява голям проблем за Русия. Дагестан, където по време на чеченските войни местните кланове получавах мощна финансова подкрепа и имаха пълна свобода на действие, в настоящия етап представлява не по-малко сложен проблем от Сирия. Само че за разлика от Сирия Дагестан е толкова близо, че повече не би могъл да е.

В периода, когато Путин се подготвя за изборите през 2018 г., този регион е може би най-болезнената точка. За лидера, който може да решава проблеми в Близкия изток, тази ситуация може да навреди на имиджа му. От лидера, който може да има влияние в отделни региони, вътре в страната се очаква още по-голяма ефективност. Проблемът на Дагестан, който се намира на територията на Русия, Путин беше длъжен да реши с една заповед. Но местните власти или не разбираха разпорежданията му или не го слушаха. Местните ръководители, които по всякакъв начин потискаха своето население и се грижеха само за това да представят пред Москва красива картинка, не просто не решаваха тукашните проблеми, а създаваха проблем след проблем. Именно Путин преди четири години и половина насочи към Дагестан Рамазан Абдулатипов, станал президент на тази република, и му оказваше всевъзможна подкрепа. Преди всичко с помощта на подчинените на центъра сили за сигурност тук беше осъществена „чистка“ на клановете, които биха могли да причиняват проблеми.

За да не бъде обиден Магомедсалам Магомедов, който ръководеше републиката преди Абдулатипов, на него му беше предложена длъжност в Москва. В хода на специална операция на ФСС, която би могла да бъде използвана като сюжет за приключенски филми, беше задържан кметът на дагестанската столица. Други непокорни лидери на кланове Рамазан Абдулатипов изтласка извън политическата арена, и клановете престанаха да имат тежест във властта. В отговор на поддръжката на федералния център Рамазан Абдулатипов беше длъжен така да управлява републиката, че това да устройва Москва. Москва не искаше много от Абдулатипов: създаването на каста от технократи от средите на младежите, независещи от етническите групи или кланове, свеждане на корупцията до минимум, предотвратяване на навлизането на млади хора отново в редовете на радикалите, отстраняване на недоверието в държавата, възникнало при предишните администрации. С една дума възрастният и опитен Абдулатипов беше длъжен да засили доверието на жителите на Дагестан към Руската федерация и преди всичко към Путин. Тази ситуация, естествено, би трябвало да увеличи броя на гласовете в полза на руския лидер.

Близките до Запада руски изследователски центрове съобщиха в своите доклади, че проблемите на Дагестан са възникнали заради корупцията. Младежите, нямащи възможност да се придвижат нагоре по социалната стълба заради корупцията и клановите структури, се преместваха в Русия или се присъединяваха към радикалните структури. В съветските времена на всеки, който завърши университет и стане дипломиран специалист, държавата веднага даваше работа. С разпадането на Съветския съюз изчезването на тази практика доведе до увеличаване броя на младите дипломирани безработни на улиците на Кавказ. Тези млади хора нямаха възможност за намиране на легална работа. Подобно на това, което се случваше по време на арабската пролет, в Дагестан младежта също стигна до бунт, само че за разлика от събитията в арабския свят, в Кавказ беше създадено сепаратистко движение, което, като се започне от чеченския сепаратизъм, обхвана изтока на Северен Кавказ и беше подкрепяно от религиозната идентичност. Младите хора, виждайки, че зад гърба на местните администрации стои Москва, не стовариха гнева си върху тях; цялото си възмущение те превърнаха в „джихад“ против централната администрация, а именно към Москва.

Независимо от това, че регионът се намираше под властта на клановете, те повече не можеха да се противопоставят на този „джихадизъм“. С втората чеченска война конфликтите се разпространиха по целия източен Кавказ. Възникналата „Ислямска държава“ (ИД) за късмет помогна на Москва при решаването на този проблем. Руснаците откараха тази разбунтувала се младеж в пустините на Близкия изток, за да я закопаят там в пясъка. Но ето че идва краят на ИД и тази младеж, която не само не изчезна заедно с ИД, а беше обучена от тази организация, ще започне да се завръща. Ако се запази сегашната ситуация в Кавказ, то за появата на „нови борци за вярата“ в планините на Дагестан би било достатъчно ако от Сирия или Ирак се завърнат пет-десет добре обучени хора.

Медиите непрекъснато съобщават за борбата на федералните власти със спящи клетки на ИД в този регион. Когато начело на тези клетки дойдат опитни наставници, войната, която Русия приключи в Сирия, може да възникне на нейната собствена територия. Когато върху това се наслоят и други проблеми, Северен Кавказ отново ще се превърне в горещ регион. Москва, която не иска да допусне този сценарий и се опитва при всякакви условия да управлява Дагестан с помощта на местни сили, започва нов процес.

В Руската федерация влизат няколко републики с достатъчно обширни правомощия за самоуправление. Освен това областите имат свои губернатори в качеството на висши длъжностни лица и парламенти. По-рано народът избираше управляващите регионите. Но в резултат на проведените реформи Путин отмени преките местни избори на губернаторите на области и президентите на републики, въвеждайки тяхното назначаване по предложение на Москва при одобрението на местните парламенти. Впоследствие тази система беше отново изменена и сега в едни региони има назначения с одобрението на парламента, в други – президентът (губернаторът) се избира от народа. В резултат кандидат без разрешение от Москва при никакъв случай не може да отиде на избори. Но Москва като правило избира тези ръководители сред местните високопоставени чиновници и политици.

Както и в Дагестан президентите на Ингушетия и Кабардино-Балкарската република винаги са произлизали от тези региони, но са работили и са се развивали в служебната йерархия в руските федерални държавни институции. Например начело на Ингушетия е генерал Юнус-Бек Евкуров. Юрий Коков, управляващ Кабардино-Балкарската република, дойде от вътрешните органи на Руската федерация. А Рамазан Абдулатипов, свален от длъжност в Дагестан, от съветските времена заемаше висши постове в централната администрация. Единственият, който става държавен глава, без да е минал през московската апаратна школа, е Рамзан Кадиров. Това е свързано с това, че в Чечня поради опита от последните две войни човекът, изпращан от центъра, не успяваше да постигне успех. Русия, която в периода при Елцин назначи Завгаев, бивш съветски функционер, помнейки неговия неуспех, преследва в Чечня друга стратегия. На никоя от местните власти в Русия не е предоставена такава свобода на действие, каквато има Кадиров, и тази ситуация предизвиква много критики както вътре в Кремъл, така и от страна на опозицията.

Нападките против Кадиров продължават и сега, макар мащабите им да се изменят, и не е трудно да се предскаже, че така ще продължава и занапред. Но Чечня е особен регион, който изисква детайлен анализ. През последните 15 г. Русия усъвършенства всички приемани от нея в Чечня тактики и успешно ги използва също така и в чужбина. На Русия даже се удаде да се договори с воюващите против нея чеченски екстремисти и да ги използва като военна сила вътре в страната и извън пределите й.

Ако се върнем към Дагестан и Абдулатипов, трябва се подчертае, че тук Москва трябва да преследва нова внимателна вътрешнополитическа стратегия. В наши предишни статии сме обръщали внимание на това, че в Русия бият камбаните за преход от федеративно към унитарно устройство. Федералният център, не продължавайки договора за разграничаване на пълномощията с Татарстан, показва, че сега в проблемните райони ще действа централизирано управление. Неуспехът на Рамзан Абдулатипов вече толкова се набива в очите, че добре познаващи Кавказ анализатори като Максим Шевченко и Руслан Курбанов доведоха тази ситуация директно до вниманието на Путин. Но за да приеме Кремъл такова решение, нямаше да са достатъчни няколко оплаквания от експерти.

Кремъл следи равнището на поддръжка за ръководителите на регионите сред населението с помощта на държавните изследователски центрове. Последната капка, препълнила чашата на търпението, беше традиционното общуване на Путин с народа по пряка линия. Всяка година руският ръководител в директен телевизионен ефир отговаря на въпроси от руснаци. По време на предишните телевизионни мостове хората, обръщащи се към президента, го хвалеха или задаваха въпроси за неговия личен живот. Но тази година директната линия с президента порази цяла Русия. Зададените в програмата въпроси бяха толкова твърди, че не издържаха на никаква цензура.

Естествено, имаше и много други такива проблеми като, например, провала на Абдулатипов, свързан с провеждането на мероприятия във връзка с годишнината на град Дербент. Но всичко това може да бъде само спомагателен фактор, подтикващ Кремъл към приемането на такова решение. В резултат заедно с кадровото разместване в Дагестан Кремъл смени ръководителите на десет региона. Само че новото назначение в Дагестан се оказа най-странното от всичко, което се е случвало в Северен Кавказ през цялата нова история на Русия. Ръководителят, когото Кремъл изпрати в Дагестан, не беше от региона, и е натрупал влияние изпълнявайки задачи, възлагани му на федерално ниво. За Владимир Василев това назначаване може да се оценява като заточение. В същото време се смята, че Путин дава важния пост на чиновник, на когото вярва и който му е близък приятел.

В миналото на Владимир Василев винаги са били възлагани критично важни задачи. В неговата биография има особени мисии, от „Норд-Ост“ до Беслан. Т.е. Путин в миналото е поръчвал на Владимир Василев решаването на най-важни задачи. Особено след терористичните актове на Дубровка и в Беслан Русия по кардинален начин промени отношенията между центъра и регионите. Ако за глава на републиката Путин назначава чиновник, на когото вярва толкова много, значи той очаква от него изпълняването на необичайни задачи. Русия прави твърда стъпка против войната, която може да се върне на нейна територия, а също така дава ясен сигнал на елита в тези републики и в други региони, отклоняващи се от политическата линия на федералния център. С това назначаване старата федеративна Русия, която познавахме всички, изчезва, а новата Русия укрепва своите позиции на фронтовете на хибридната война в чужбина и вътре в страната. Макар сирийската война да приключва, WW3.0 продължава. Русия вижда това и предприема стъпки, за да бъде готова на близките фронтове. /БГНЕС

---------

Сасланбек Исаев, Анадолската агенция