Проф. Светозар Маргенов: Можем да усвоим евросредствата за наука, но няма да е лесно

Възможно е България да усвои европейските средства за научни изследвания.
Възможно е България да усвои европейските средства за научни изследвания. / БГНЕС

Възможно е България да усвои европейските средства за научни изследвания и иновации, предвидени до 2025 г., но няма да е лесно- трябват качествени проекти. Това заяви пред БГНЕС проф. Светозар Маргенов, директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Той бе участник в обсъждането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2025 г. в София Тех Парк , на което бяха също и министърът на образованието Меглена Кунева, представители на БАН , ректори, университетски преподаватели, учени и представители на работодателските организации и международните търговски камари.

764 920 000 лева са парите, които ще бъдат инвестирани в образование и наука до 2025 г. - 58% от тях или почти 441 млн. лв. трябва да дойдат от европейската програма “Наука и образование за интелигентен растеж”.

Участието в проекти на учените в България е сложна процедура, която отразява традицията ни на изграждане на научния потенциал и възможностите за иновации, коментира проф. Маргенов. В участието ни в европейските програми българската научна колегия изгради през годините много сериозен капацитет, което се потвърждава от успешните ни участия в 6-та и 7-ма Рамкова програма, каза той.

По стартиралата преди година програма „Хоризонт 2020” могат да кандидатстват всички екипи, които имат предмет на работа научни изследвания и иновации, както от университетите, академиите, така и от високотехнологичните фирми в пълния профил- от малки и средни предприятия до големите, посочи професорът. Програмата е силно отворена и изискванията са много високи. За различните програми съотношението на одобрените проекти, успели да се класират по тях, към всички, които кандидатстват, варира 1: 6 до 1: 20. Програмата „Хоризонт 2020” е отворена миналата година и ние имаме вече един сериозен период на действащи конкурси и първи успехи, допълни проф. Маргенов.

Мога да споделя, че Институтът по информационни и комуникационни технологии към БАН в момента участва в 5 действащи проекта по „Хоризонт 2020”, продължи той. Нещо много важно- няма направления в европейските програми, които да са целево насочени към България. Нашите учени се състезават и конкурират наравно с всички останали учени в Европа. В висок статут и очакване е проектът ни за изграждане на Център за върхови постижения, финансиран от Програмата за партньорство по „Хоризонт 2020”.

Тя реализира проектите на два етапа. Ние получихме финансиране за първия етап, което означава, че от близо 200 проекта нашият бе един от тези 31, които бяха одобрени. Центърът се изгражда в партньорство между Института по информационни и комуникационни технологии, Института по математика при БАН и 4 института от Техническия университет във Виена. Центърът за върхови постижения има комплексни цели, а в момента е в процес на подготовка документацията за подаване на проекта за неговия втори, съществен етап в областта на математическото моделиране и съвместните пресмятания.

Няма точен процент за участие на млади учени, но той е желан, отбеляза проф. Маргенов. Като реален резултат от проекта, очакваме да назначим млади учени, но не само такива, които тепърва ще кандидатстват за докторантура, докторанти , т.нар. постдоци, но и млади учени, пълни с енергия, минали по този път на научно израстване. /БГНЕС